??????

 

"Теснопътна Железница Стара Планина" представя...

 

Историческата теснопътна железница в Горна Силезия,

и музеят в Руди – Полша

 

Въведение

Материалът съвсем не претендира да бъде ичерпателен. Има много какво да се напише за тази историческа теснолинейна железница, представляваща гръбнака на индустрията между 18 и 19 век. Железница с която са свързани много човешки съдби. За жаласт, както повечето теснолинейни линни, и тази постепенно изчезва, така както изчезва и индустрията в района и следва съдбата на повечето теснопътни линии. С появата на автомобилния транспорт, става все „по-неудобно” използването им. Глобализацията на индустриите и формирането им в по--практични райони, постепенно осъждат на забвение стотиците километри линии, по които в „златните времена” на транспортирането на стоки, преминават милиони тонове товари.

герб на Горна Силезия

За щастие, консолидацията на заинтересувани клубове успява да съхрани малка, но важна част от миналото. Приключението започва от „Старата гара” в жвописното градче Руди в Полша. Там съществуват многобройни експонати от теснолинейната железопътна дейност в района. Парни локомотиви, снегорини и всякакви видове товарни и пътнически вагони. Сред тях има миньорски вагонетки и друг вид оборудване, с което е била обслужвана теснолинейката. Всички те са базирани на междурелсие 785 мм. Гарата е била построена в края на 19 и началото на 20 век. През нея е минавал голям поток работници, които са работили в местната индустрия.

Железопътната мрежа е покривала така наречения регион на Горна Силезия. Може да се каже, че тя е една от най-старите теснолинейни железници в света. Тогава линията е била частна и голямата част от индустриалните клонове са били базирани на това междурелсие – 30 Пруски инча, - 785 мм. Обслужвала е предимно товари, - въглища, желязна руда и др. Първите парни локомотиви започват работа в периода 1851-1854 година с колоосна формула 2-4-2T . През 1860 Рудолф Принсхайм сменя парните машини с конска тяга. Чак през 1872 локомотивите заемат мястото си отново. Те са били с колоосна формула 0-4-0T Krauss&Hagans . Между 1884 и 1904 железниците в Горна Силезия биват национализирани и националния оператор ПКП започва експлоатацията. Изграждат се депа за поддръжката в Битум-Розбарк и линията нараства бързо на 184 км, обслужвана от 51 локомотива и 3693 вагона. В началото на 19 век, се открива въпросната линия Гливице-Руди-Расибьорц, от която е част живописната гара. В това време линията има дължина от 164 км. Локомотивите обслужвали пътнико и товаро потока са били T38 (0-8-0T) които започват да работят през 1915 година. Към 1916 година, през линията минават 4 716614 тона товари. По време на кризата от тридесетте години на миналия век, персоналът обслужващ линията бива редуциран до „голям административен апарат и мълък брой работници”.

През периода на Втората Световна Война, железницата бива разделена на две части, - Германска и преобладаваща Полска.

Последните коловози от железницата биват обсужени до Май 2001, когато националния железопътен оператор ПКП, решава да прекрати движението на влакове по малко от останалите линии. При голяма част от необслужените вече линии се появява и друг сериозен проблем. Крадци започват да отмъкват релсите в периода 1995-1998, като да това време успяват да унищожат почти всички. Обществото на любители на теснолинейките – SKGW (Upper Silesian Narrow Gauge Railways Association) започва да управлява трафика по тях, с цел да опита да запази максимално линията от цялостен демонтаж и разграбване.

Съдбата на участъка Гливиц-Расибьорц.

След Втората Световна Война линията е обслужвана от парни локомотиви Pxu (0-8-0 UNRRA) както и Полски Px48 (0-4-0) . След естественото изчезване на парните локомотиви поради старост, линията бива обслужвана от тежките Lxd2 дизелови локомотиви , като това са последните поръчки на нови локомотиви за нея. Макар, че железницата в Горно-Силезийската урбанизирана зона, има късмета да оцелее частично, линията Гливиц-Расибьорц е използвана предимно за пътнически трафик, който намалява драстично. От 1997 година крадците изнасят километри от тази линия, а град Гливиц не е заинтересован да запази историческата железница, поради нерентабилност. В днешно време това което е останало от нея е запазено с помоща на ентусиастите и асоциацията, които полагат усилия да съхранят малка част от историята и. В резултат на това района на гарата в Руди е превърната в музей, а движение се извършва до две гари, - едната в Папроч, другата в Станица, като времетраенето на пътуването е съответно, половин и един час. Атракционните композиции работят всеки ден от 9:00 до здрач.

Тук можете да видите немалка част от подвижния състав на Горно Силезийската тестолинейка

 

Px48 (0-4-0)

 

Филмче показващо част от музея и атракционното пътуване до гара Папроч.

Използвани материали, wikipedia, youtube, http://www.gkw.pl/

Теснопътна железница "Стара Планина" (ТЖСП). Всички права запазени. Digital Railroading Ltd.